Културните институции имат заложени в своята мисия задачата да осигурят дългосрочно цифрово съхранение и достъп до своите колекции. Целият процес на дигитализация, от подбора на колекциите за дигитализиране до онлайн публикуването им е сложен и дълъг процес за управление. Много институции нямат достатъчно финансиране или имат ограничен персонал, за да могат да дигитализират всички документи от архивите си и често сканираните документи се публикуват в онлайн база данни без задълбочено обогатяване с метаданни. Днес все по-голям брой институции използват доброволци и възприемат подхода на crowdsourcing, за да допълнят своите вътрешни операции по дигитализация.
Ами Crowdsourcing?
Краудсорсингът може да бъде дефиниран като практика за получаване на услуги или идеи за проект чрез търсене на участие на голям брой хора, по-специално чрез интернет. В дигитализацията, инструментите за краудсорсинг позволяват на обществеността да преписва и да маркира цифрови документи, което ги прави по-лесни за търсене, използване и четене и по този начин - по-широко достъпни.
Краудсорсингът може да се използва за проекти за транскрипция, включващи стари или скорошни ръкописи (ръкописи, дневници, доклади за войни или услуги, писма, пощенски картички, граждански регистри, етикети на образци на биоразнообразие и др.).
Например, Europeana, европейската дигитална библиотека, разработи специфичен уебсайт „Europeana transcribe“ и стартира няколко проекта за краудсорсинг, за да транскрибира текстове на дигитализирани документи от Първата световна война, които са написани на ръка и често са много трудни за разчитане, като пощенски картички и писма.
Europeana също провежда състезания, известни като „Transcribathons“, при които екипите се конкурират помежду си в транскрипцията на ръкописни текстове онлайн. Europeana призовава за публичен принос не само за преписване на документи, но и за събиране на истории, спомени и всякакви други исторически документи, които семействата все още имат от Първата световна война. Друг пример е Природният музей по естествена история (MNHN) в Париж, който използва краудсорсинг за транскрибиране на етикети от образци на общо шест милиона сканирани изображения.
Краудсорсингът също може да бъде и ценен инструмент за коригиране на резултатите от OCR, особено за дигитализирани колекции от стари вестници. За съжаленеие, когато се използва софтуер за оптично разпознаване на символи при стари печатни материали, грешките са често срещани. Националната библиотека на Австралия (проект TROVE) и Националната библиотека на Финландия (проект Digitalkoot) са включили доброволци в корекцията на дигитализирания текст на историческите вестници.
Друго използване на краудсорсинг може да бъде за отбелязване и коментиране на дигитализирани документи. През 2008 г. Библиотеката на Конгреса започна един от трите си проекта за краудсорсинг, за отбелязване, коментиране и идентифициране на хора и места на исторически снимки, използвайки платформата Flickr. С инструментите за отбелязване на географското местоположение е възможно да се сравни стара снимка или картина със същото място в наши дни. Обществената библиотека в Ню Йорк предприе няколко проекта за краудсорсинг за географско маркиране на улични карти, рисунки, снимки и илюстрации на Ню Йорк.
Много големи културни институции вече са разработили своя собствена платформа, която позволява краудсорсинг. Има и комерсиални решения за дигитална библиотека, които разполагат с необходимите инструменти (анотация, отбелязване, корекция на OCR, корекция на метаданни, географско местоположение, подрязване и т.н.), за да се позволи на собствениците на дигиталното съдържание да помолят за приноса на интернет потребителите си за обогатяване на техните метаданни и по този начин да подобрят достъпа до техните дигитални колекции.
Чрез транскрибиране, редактиране, отбелязване или добавяне на коментари към дигитализирани документи, обществеността помага за създаването на изключително ценна база данни за изследователи и учени, правейки информацията по-достъпна, точна и интересна. Подходът на краудсорсинг е приложима на практика възможност да се подкрепят усилията за дигитализация.
Сабрина Рой, i2S